Ное. 20 2016

Възпитание в 7/8-ми такт

Прочетено1612пъти

tee2011161Иво Райнов

Споделих статус във ФБ, в който разказах за дочут нецензурен разговор между група 12-13 годишни деца. Съвсем логично дискусията пое към поколението на родителите, които възпитава тези деца. Защото децата говорят с думите, които си разменяме вкъщи, с думите на нашите любими герои от телевизионния екран или с думите на изпълнителите от любимите ни музикални хитове. Децата нямат задръжки, защото ние и медийната среда, в която порастват няма задръжки.

Публичното говорене следва правила. Е, точно правилата не са по вкуса на подрастващото поколение и тези, които го възпитават. Имам личен опит. Например животът в едно училище. Той не следва правилата, а по-често капризите на децата. Днешният родител е готов за свидетелства в полза на каквато и да е небивалица за да защити отсъствие или провинение на детето си. Преди време младеж си беше позволи да унизи съученичка като и свали анцуга пред съучениците в спортния салон. Едни прашки на показ, но все пак засрамена девойка. Когато разбра за какво го викаме, бащата на младежа заяви, че му губим времето. За него правилата за зачитане на човешкото достойнство бяха маловажни. Завърна се едва когато разбра, че синът му заслужава сериозно наказание. В друг случай ученик, замесен в разпространение на наркотици и кражби от съученици бе заплашен от най-тежкото училищно наказание. Родителите до последно не спряха да оспорват вината на своето дете. Банално е да разказвам за десетките случаи, в които дечица си тръгват отегчени от училище, изплашени от някое контролно или изкушени от предложение на гадже или приятел. Естествено с дежурното прикриване от родителя, който съчинява оправдателна история.

Доскоро една девойка, министерска роднина си позволяваше да се държи извън правилата на училището и да търси сметка на учителите за нелицеприятното отношение към нейната леля – законотворец.  Друг младеж упорито не посещаваше учебните занятия, но убедено твърдеше, че няма да бъде наказан, защото се ползва с лобистка подкрепа. Никой не се ражда циничен, арогантен или наглец. Става такъв заради семейното възпитание или невъзпитание.

„Забрави за правилата, ще променяме играта, само ние ще сме важни, може ли някой нещо да ни каже“. Рефрен от песен на един особено популярен напоследък тв водещ. Някой са ми казвали, че от него са получили по-голямата част от своето възпитание. Не от къщи или училище. От екрана, текста и онази неравноделна музика. Не без съгласието и съдействието на родителите. За част, от които ценностите са в 7/8, а посланията като за маса.

Жена ми понякога ме пита, дали съм обръщал внимание колко много млади семейства излизат на улицата, облечени непретенциозни в анцузи. Анцугът е чалгата в етикета на обличането. Със сигурност върви с чалгата в музиката и чалгаджииската враждебна философия към ценностите и правилата. А нецензурните думи разменяни между тийнейджъри и глезотията срещу правилата са следствие от убедеността, че „само ни е сме важни“ и „никой нищо не може да ни каже“. И това е възпитавано дълго и постоянно. От родители в анцузи и медии с концепция в такт 7/8.

Постоянен линк към тази тема: http://lovechtoday.eu/%d0%b2%d1%8a%d0%b7%d0%bf%d0%b8%d1%82%d0%b0%d0%bd%d0%b8%d0%b5-%d0%b2-78-%d0%bc%d0%b8-%d1%82%d0%b0%d0%ba%d1%82/

Коментари

  1. Kiril Georgiev каза:

    Много верен анализ на поведението на младежите – ученици,като резултат от възпитанието в семейството.
    Но,Райнов, известни са ни случаи на протекции и от самите учители към учениците/вероятно пак заради високопоставените им родители/.
    А и не само излизащите по улиците семейства с анцузи лошо възпотават децата си.
    Имаме пример и за родител/високопоставен/ с костюм,врътовръзка и небрежно преметнат шал,но възпитание на синчето – НИКАКВО – наркотици и „само ние сме важни,другите да го духат“!

%d блогъра харесват това: