Ное. 01 2016

Всеки град също си има свои будители, с които се гордее и се прекланя пред тяхната памет. В един малък град като Ловеч, израстват десетки книжовници и просветители

Прочетено1917пъти

flag2209121Радка Рашева

Ден посветен на делото на българските  книжовниците и просветителите, на хилядите борци за национално освобождение, на първоучителите  съхранили през вековете духовните ценности на нацията и на техните последователи, посветили живота си за  опазване и издигане националното ни самочувствие .1 ноември е празник и на българските учени, който се чества от 1990 г. по инициатива на Съюза на българските учени.

Всеки град също си има свои будители, с които се гордее и се прекланя пред тяхната памет. В един малък град като Ловеч израстват десетки книжовници и просветители. Още преди 1331 г., по времето когато в Ловеч е деспот Иван Александър е написан от монах Пахомий „Ловчански сборник” който се пази  в библиотеката на Академията на науките в Санкт Петербург, Русия., през 1345 г. е написан сборник специално   за цар Иван Александър от поп Филип (Попфилиповият сборник), през 1535 г в храма “Св. Неделя” книжовникът Радомир написва “Празничен миней”, през 1554 г. книжовникът Петър Граматик, преписва“Четвероевангелие”, дошло до нас само във фрагменти. През същата година преписва  второ “Четвероевангелие”.

И двете се намира и съхраняват в Националната библиотека “Св.св. Кирил и Методий”. След три години (1558) преписва и черковен устав (типик) с евангелие. Намира се в Библиотека П.Р.Славейков” – В.Търново.

През 1686 г. за нуждите на християнското богослужение граматикът Душко от Ловеч съставя “Требник”. Съхранява се в библиотеката на Рилски манастир. През 1700 г. ловчанският граматик Ангелак преписва “Дриновския сборник”, . Петър Казакевич през 1815 г написва един от първите новобългарски ръкописи, който е открит в Люблянската музейна библиотека (Словения). На него е отбелязано, че авторът е българин от Ловеч и че ръкописът “произведе ся и написа ся …у град Ловча”. В Будапеща (Унгария) Теодор Теодорович издава  “Букваръ или началное ученiе”(1850). Като съставител участва и ловчалията хаджи Анастас Коста Бешков, същата година даскал Манол Лазаров издава първата книга с любовни стихове „Разна любовна песнопойка”, през 1855 ловчалията Михаил (Мирю) Павлов събира и издава в Букурещ “Речникъ на думи турски и гръцки въ языка българский”(1855) Намира се в Ловешкия исторически музей.

През 1866  излиза първият ловешки вестник „Мараза”, а през 1894 г. лекарите от ловешката болница  Стефан Ватев и Параскев Стоянов издават първото в страната научно медицинско списание. Още много книжовници са записали имената си в дългия списък на ловешките будители. Не може да не споменем имената и на първите учители на малките ловчалиичета.Сведения за първото килийно училище в града датират от 1824 г.

Търговският тефтер, в който са записани имената на учениците и учители се съхранява в научния фонд на музей „Васил Левски”. Един от първите ловешки учители е даскал Лукан поп Лилов. През 1846 г. в града е открито първото светско новобългарско училище – Горнокрайското, същата година е построено ново училище, наречено „Славейковото” на името на първия учител в него – даскал Петко (Р.Славейков), който пръв въвежда в ловешките училища годишни изпити и отличия за учениците, показали добри знания. Тук той започва и своята поетична кариера.

През  1852 г. даскал Манол Лазаров за първи път в учебния процес ползва буквар и читанка. Още през 1871 година в града е открито първото девическо училище с учителки Параскева Нейкова, Екатерина Александрова, Елисавета Таскова, Виктория Пишурка. През 1872 г. учителят Васил Радославов (бъдещ професор и политик) въвежда звучната метода на обучение и разделя учениците според възрастта по класове. В нашия град през 1901 г. в училище във варошлийското училище „Йосиф І” един учител Панайот Пипков написа нотите на най-българската и най-хубава песен по текст на друг талантлив българин Стоян Михайловски.

През 1910 г.в Ловеч е открито първото и единствено в страната кошничарско училище от Стоян Татев, през 1927г отваря врати друго специализирано училище, единствено на Балканския полуостров – Кожарско техническо с директор унгареца Сабо Янош. От същата година  Министерството на просвещението  признава за частно  Американското девическо училище . Това става при директор Едит Пери.

От 1 септември 1946 г. отваря врати първото в страната Средно специално училище за преработка и консервиране на хранителни продукти от животински произход  с директор д-р Цвятко П. Цветков. На базата на това училище по-късно се обособява Ветеринарния техникум. Не трябва да пропускаме и нашите професори, известни не само в страна, а в целия свят Анастас Иширков – основоположник на географския факултет, Беню Цонев – занимава се с история на бълтгарския език, Стефан Ватев – лекар, педиатър, един от учредители на Съюза за закрила на децата в България, открил първото детско отделение в Алекснадровската болница, по негово предложение създадени първите женски и детски косултации ,Иван Урумов – ботаник, пръв открил красивото цвете еделвайс и още много други редки растителни видове,  Христо Бръмбаров – оперен певец, Тошко Петров – лекар, основател на днешните ХЕИ-та, Михаил Минев – лекар-патолог, Параскев Стоянов – лекар, Аркадии Стоянов , негов син – математик, Васил Радославов – юрист, Димитър Ораховац – лекар. Да не забравяме и професорите наши съвременници – Игнат Игнев – психиатър, Димитър Мишев – заниваше се с космическите проблеми, Банко Банков – архитект, Тодор Еврев – лекар, Петко Еврев – архитект, Иван Лалов – физик, Любомир Пипков – композитор, Теофан Сокеров – художник, Галин Тиханов…

Дълъг е списъкът на будителите през годините и не може да се каже всичко за тях в една статия. Ловеч е дал на България много известни поети и писатели, художници, скултори, музиканти и артисти. Отлични учители, които са учили и учат децата ни. Преди да завърша искам да кажа нещо и за  един важен институт , без който не може да оцелее българщината – това са библиотеките. В тях е събрано цялото книжовно наследство на нацията и те са длъжни да го опазят и съхранят, да го предлагат на своите читатели.

Професията е твърде феминизирана и въпреки, че там се работи много, рядко е оценена по достойнство. И аз, която съм прекарала почти 30 години в библиотека „проф.Б. Цонев” искам да ви кажа, че в нея работят умни, талантливи, инициативни и отзивчиви колежки. Затова  ги поздравявам с празника и  им пожелавам да  държат все така будно съзнанието на ловчалии за добрите дела, за новостите в науката, да показват на нашите малки граждани ползата от четенето и от хубавата книга, защото тя „ е прозорец към света”.

Честит празник на всички настоящи будители, защото да не забравяме, че те съществуват и в нашето съвремие!

Постоянен линк към тази тема: http://lovechtoday.eu/%d0%b2%d1%81%d0%b5%d0%ba%d0%b8-%d0%b3%d1%80%d0%b0%d0%b4-%d1%81%d1%8a%d1%89%d0%be-%d1%81%d0%b8-%d0%b8%d0%bc%d0%b0-%d1%81%d0%b2%d0%be%d0%b8-%d0%b1%d1%83%d0%b4%d0%b8%d1%82%d0%b5%d0%bb%d0%b8-%d1%81/

Коментари

  1. Venka Nencheva каза:

    Честит празник за всички които познават историята на нашия град, град обичан от такива Достойни и умни мъже

  2. Е да ама мене ме имат като луд за връзване понеже пробуждам истината и посредством такива песни: https://www.vbox7.com/play:e1ccb191cb?pos=sn

  3. Един от будителите от Ловеч е големият български книгоиздател Христо Тодоров Хаджиев /1876-1952/,един от основателите на книгоиздателство Хемус АД /1918-1947/и негов дългогодишен директор, до национализацията през 1947 г.Той успява да привлече достойни български писатели,издава поредица от техни произведения,сп.Детска радост,Златорог на В.Василев,читанки и учебници. Отбелязването на неговата 140-годишнина от рождението би било принос към славата на Ловеч, като люлка на българската култура и образование.

%d блогъра харесват това: