«

»

февр. 01 2016

Разпечатай това Публикация

Бъдеще, зависимо от миналото на комунизма

Прочетено2275пъти

hristohristov102161Написано от Христо Христов, desebg.com

Желая, когато младите хора отворят страницата на историята, да има откъде да запълнят белите петна от епохата на комунизма в България. Едно от тези петна е истината за Държавна сигурност, нейната дейност и ролята й на репресивен апарат на Българската комунистическа партия.

Желая, когато българите се обръщат към недалечното минало, да знаят няколко безспорни факта, които все още не са изписани ясно в историята и не се казват на висок глас. А именно:

 

  • БКП установява еднопартиен режим в България с помощта на Съветската армия и Сталин чрез убийства без съд и присъди, скалъпени съдебни процеси срещу опозицията, заточения в лагери, изселвания на хиляди семейства от домовете им.

.

  • По броя на жертвите и размера на насилието спрямо населението България отстъпва само на СССР в целия Източен блок.
  • Най-продължителната въоръжена съпротива срещу комунистическото управление в Източна Европа е на българските горяни, продължила до 1954 г.
  • Първите бунтове срещу комунистическо управление зад желязната завеса е на българските селяни от Кулско през 1951 г., предшестващи работническите бунтове в ГДР през 1953 г.
  • Първата държава от социалистическия лагер, която изпада в неплатежоспособност, е НРБ през 1960 г. при управлението на Тодор Живков. В резултат първият секретар на БКП еднолично и тайно продава златния резерв на България – 23 тона, на Хрушчов, за да върне малка част от дълговете на комунистическата власт към основния й кредитор СССР.
  • Последните комунистически лагери в Източна Европа са тези край Ловеч и Скравена, закрити през пролетта на 1962 г., едва след като в ЦК на БКП достигат сигнали въпреки контрола и наложената конспирация от страна на отговарящия за лагерите зам. вътрешен министър и дясна ръка на Живков Мирчо Спасов, че в тях се извършват убийства.
  • Човекът, който е лежал най-продължително време – 33 години – в затворите на Източния блок (повече от Нелсън Мандела в ЮАР), е българският дисидент и борец за свобода Илия Минев, интерниран и наблюдаван зорко от Държавна сигурност до 1990 г.
  • Управлението на БКП не се е свенило да използва Държавна сигурност да спре гласовете на своите критици зад граница като писателя Георги Марков (1975) и емигранта Борис Арсов (1974) чрез отвличане и убийство.
  • Специално създадени от Държавна сигурност фирми извършват под контрола на Политбюро на ЦК на БКП десетилетия наред контрабанда в нарушение на международните норми, включително и контрабанда на оръжие и наркотични вещества, както и износ на държавни капитали.
  • Държавна сигурност след 9 септември 1944 г. е конструирана, развивала се е и е била пряко подчинена на КГБ до 1990 г. Тодор Живков дава указанието „координацията и взаимодействието между ДС и КГБ да се издигат на такова равнище, че те да функционират като единна система, Държавна сигурност да работи като филиал на КГБ”.
  • През 1956 г. Тодор Живков наследява от Вълко Червенков политическата полиция в Държавна сигурност в лицето на ІІІ секретно политическо управление за „борба с контрареволюцията” и развива нейния всеобхватен контрол над обществото с Шесто управление на Държавна сигурност за „борба с идеологическата диверсия, контрареволюционни, националистически и други противодържавни прояви” в НРБ през 1967 г. Репресията над всеки инакомислещ сред интелигенцията, духовенството, научните среди, средствата за масова информация, студентите, включително и членове на БКП, е в основата на комунистическия режим.
  • Репресивният апарат на Държвана сигурност е използван за потъпкване на човешките права на българските граждани, включително и на представители на малцинствата, като най-бруталните мащаби на тази политика, изповядвана от висшето ръководство на БКП, намира израз в насилствената смяна на имената на българските турци.
  • Тодор Живков използва репресивната машина на Държавна сигурност и в последните дни на своето управление за разправа с неформалните организации в страната и за разпръскване на мирния протест на независимото сдружение „Екогласност” пред градинката на „Кристал” на 26 октомври 1989 г.
  • През януари 1990 г., броени месеци преди първите демократични избори в България след краха на комунизма, изпратеният от триумвирата Петър Младенов – Андрей Луканов – Александър Лилов за министър на вътрешните работи ген. Атанас Семерджиев дава строго секретна от особена важност заповед за унищожаване на досиетата на Държавна сигурност тайно от опозицията и от обществото. Целта е БКП да прикрие и запази контрола на своя агентурен апарат и да се прочистят архивите от компрометиращите комунистическото управление материали.
  • Мрежите на зависимост от Държавна сигурност и задкулисното й влияние в политиката, икономиката и медиите хвърлят сянка върху процесите на целия български преход от комунистически режим към демокрация.

 

Независимият специализиран сайт desebg.com е дългосрочен проект, чиято цел е да предлага на едно място в удобна форма леснодостъпна справочна, историческа и аналитична информация и знание за системата на функциониране на бившата Държавна сигурност и нейната дейност като репресивен орган на БКП по време на комунистическата епоха в България, както да анализира и документира ролята и мястото й в комунистическата държава и по време на прехода от комунизъм към демокрация.

Втората цел е да систематизира на едно място досегашната държавна политика, свързана с декомунизацията, както и да следи, отразява и популяризира в българското общество процесите, свързани с разграждането на комунистическото минало на национално и европейско равнище.

Поставените цели ще бъдат постигнати чрез:

  • Публикуване на обективна информация за проблемите с наследството на комунистическото минало и системата на Държавна сигурност в национален и европейски мащаб
  • Проучване на архивите на бившата българска Държавна сигурност и тяхното систематизиране и анализиране
  • Публикуване на материали за отраженията и проявленията на бившата Държавна сигурност върху обществено-политическия живот в България след промените през 1989 г.
  • Представяне на пълна и подробна информация за дейността на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия
  • Осъществяване на изследователски проекти за осветляване на комунистическото минало и изследването на архивите на Държавна сигурност.
    Убеден съм, че когато хората са по-добре информирани за епохата на комунизма и за Държавна сигурност като ключов механизъм на комунистическото управление за контрол и влияние върху отделния индивид и върху цялото общество, една голяма част от неудобните въпроси, които изплуват всекидневно, ще намерят точните отговори.
    И тогава българите ще имаме силата и аргументите да убедим властта да назовава ясно причините за една част от основните проблеми в държавата, свързани с миналото, и да предприема такива решения, с които да ги преодолява, а не заобикаля. Защото Джордж Оруел го е казал най-точно: „Който контролира миналото, контролира бъдещето”.

Затова знайте истинската история, помнете я и не я забравяйте!

За да не позволявате бъдещето ви да продължава да зависи от миналото на комунизма.

Постоянен линк към тази тема: http://lovechtoday.eu/%d0%b1%d1%8a%d0%b4%d0%b5%d1%89%d0%b5-%d0%b7%d0%b0%d0%b2%d0%b8%d1%81%d0%b8%d0%bc%d0%be-%d0%be%d1%82-%d0%bc%d0%b8%d0%bd%d0%b0%d0%bb%d0%be%d1%82%d0%be-%d0%bd%d0%b0-%d0%ba%d0%be%d0%bc%d1%83%d0%bd%d0%b8/

Коментари

  1. Истината ще ни направи свободни

  2. debelaka каза:

    Веско, а кой иска да е свободен? то нали обръщаме земята, само и само да се докараме роби. Свобода значи отговорност, а по-голямата част от жителите на настоящата територия, които ми е трудно да нарека българи, са научени всичко, включително и мислите, да им се поднася сдъвкано наготово и друг да поема негативите.
    Ето, първото червено тролче веднага посегна да разпределя чуждите пари. Това, което умеят най-добре, да крадат и харчат наготово.

  3. debelaka каза:

    Червеното тролче пише неистини. Бих казал дори, че преднамерено лъже.
    Лъжа 1. Някой се е сетил да бори комунизма. Не е вярно. Никъде Христо Христов не споменава за борба с комунизма. Всичко, за което пише, е с историческа насоченост.
    Лъжа 2. Манипулира общественото мнение. Не е вярно. Христо пише от над 10 години, неговите книги са в ограничен тираж и не са общодостъпни като масмедиите, затова и не участват във формирането на широко обществено мнение.
    Лъжа 3. Ниски пенсии заплати са следствие от промените. Не е вярно. Ако се запознаят с документите, публикувани от Христо, няма да е трудно дори за икономически неграмотни хора да видят, че социалистическата държава е не само фалирала, но завещава на наследниците близо 12 млрд необслужвани външни кредити. 12 млрд долара през 1989 година са доста повече като покупателна способност от същата сума с днешна дата. Някой е изхарчил (откраднал) парите предварително, включително и отчисленията за пенсии на днешните пенсионери, което също се вижда в материалите на Христов.
    Лъжа 4. Плач на човек , който в същото изречение за пенсиите се е загрижил за образованието. Паисий е по-важен от Робинзон. Откровена манипулация, намесена в тема, където не ѝ е мястото. За един интелигентен човек това сравнение е изключително глупаво. Първо, не може да се сравняват автор и литературен герой. Второ, формирането на образована, интелигентна и ерудирана личност е невъзможно без да бъде опознато творчеството на световноизвестни автори като Дефо. Затова изучаването на българската история, на нашата литература е важно, но без знанието на световното литературно богатство достигането до доброто образование е немислимо.
    Лъжа 5. Пренаписване на историята. Отново манипулация. Историята, написана едностранчиво в угода на едно тоталитарно и несвободно общество, има нужда от преразглеждане и корекции. Написаното от Христо е на база документи от архивите и не пренаписва, а допълва и обяснява част от най-новата ни история. Споровете в медиите за един друг исторически период нямат нищо общо с нито с творчеството му, нито с историческия времеви отрязък, за който говорим. Намесването е елементарен опит за замазване на темата за престъпленията на комунизма и нейното неглижиране.

  4. debelaka каза:

    „…Другари, картината в икономиката е ПОТРЕСАВАЩА! От 1983 г. сме с отрицателен прираст, нужни са ни най-малко по 2, 6 млрд долара заеми годишно от Запада. Изолацията ни докара до просешка тояга. Единствен приятел ни е Чаушеску. Сменихме Живков, защото стигнахме пропастта…Можехме да издържим още седмица, още две. Да кажем, можехме да издържим още месец. Е, с помощта на органите на МВР, ако ги включехме, можеше да задържим властта за себе си още два, три, шест месеца. Но нещата вървяха така, че не можеше да не докараме нещата до взрив…“
    Петър Младенов за икономическото положение в България към края на 1989 г., в негово изказване пред пленум на МВР.

    ПЕТЪР МЛАДЕНОВ (заключителни думи): Другарки и другари, аз ви благодаря, че ме поканихте. Няма да скрия, на мен ми е приятно, че провеждаме такава среща, тъй като аз се виждам с хора, с които съм работил в различни периоди от време. Аз искам още в самото начало на моето изказване да кажа, че МВР е играло досега, след победата на революцията, играе в момента и ще играе в бъдещото строителство на социализма, периода на перестройката, която започнахме заедно. Трябва да ви кажа, че силно впечатление ми направи дискусията, която стана. Хубавото е, че нито един не изрази съмнение така ли трябва да бъде, по този път ли трябва да вървим или по друг. Всички се изказаха за курса. Можехме ли, другари, да минем ние без пленума? Можехме ли да продължаваме по-нататък така? Аз онази вечер се срещнах с актива на градската партийна организация. Там им заявих, че не можехме. Можехме да издържим още седмица, още две. Да кажем, можехме да издържим още месец. Е, с помощта на органите на МВР ако ги включехме, можеше да задържим властта за себе си още два, три, шест месеца. Но нещата вървяха така, че не можеше да докараме нещата до взрив. Ако бяхме забавили малко трудно щеше да бъдат овладени процесите. Обявихме, че през декември ще правим нов пленум. Ще кажем докъде сме стигнали в областта на икономиката, на политическите отношения, нравствената област. Но картината не е благоприятна. Затова помолихме и средствата за масова информация да започнат постепенно да подготвят народа, тъй като ако го кажем изведнъж може да се получи силно напрежение, което да рефлектира върху отделни личности. Тук в дадения случай не е важно личностите, а че ще рефлектира върху партията. Картината в икономиката е тежка, много тежка. Много проблеми са се натрупали, ужасно много. При това те не са свързани само с това, което даваме сега като производство. Те са свързани с възможностите ни да се развиваме по-нататък. Има втора страна – самата икономика. Така я развивахме и така я развихме, нали говорехме, че ето ние сме в състояние примерно да изхранваме две Българии в последните години и дали произвеждаме толкова много, и къде са тези продукти един бог знае! Аз мисля, че ги изнасят. Извиках другарите Луканов и Христо Христов. Рекох: „Престанете да изнасяте селскостопанска продукция!“. Нищо подобно. Няма натури. Опитахме се да направим един анализ. Лично за себе си го направих. Това беше преди пленума. Тъй като трябва да ви кажа, че в политбюро никой не ни е давал какви са ни задълженията, и как се развива икономиката. Ние не знаехме. Аз не знаех. Но тъй като имах една връзка с банката помолих да ми дадат годишния отчет на банката. Картината е потресаваща! Ние всяка година казваме, че имаме толкова и толкова прираст – 5, 6 – 6 процента. А знаете ли каква е картината? Ако вземем за база 1983, следващите години ние не само, че нямаме никакви процени прираст на националния доход, ако изключим тези чужди кредити, които получаваме от Запада, т. е нашите задължения, които се увеличават, ако ги махнем тях, ние имаме непрекъснато намаляване. 1984 е по-лоша от 1983, 1985 е по-лоша от 1984, 1986 е по-лоша от 1985 и т. н. до края, до последната 1988. В областта на нашите задължения ние сме стигнали критичната точка. Понякога говорим колко са зле югославяните, колко са зле унгарците. Аз трябва да ви кажа, че нашето положение не е по-добро, тъй като ние имаме малки възможности за експорт. С големи усилия стигнахме до плана за догодина. Това, което трябва да изнесем ще бъде някъде между 1,7 млрд – 1,6 млрд. А така сме направили нашата икономика, че без внос за 2, 6 млрд. долара тя не може да работи. Тя не може да работи, просто спира, блокира. Това е минималния внос от Запада. Това са суровини, материали. Тук не сава въпрос за някакви луксозни стоки. Така че явно е, че това не можете да се търпи повече. Ако вземем политическото положение в страната. Вярно е, че ние имаме партия добра, силна. Обаче се оказа, че и партията като партия (аз говоря за членската маса) в крайна степен е била обезверена, пасивна, чака в всичко да є се каже, всичко да се сдъвче. И сега когато трябваше да се премерят сили между неформали и партията, която има над 800 хил. членове, партията изведнъж се огъна. На митинг 50 хил. човека, сигурно 15 хиляди са били членове на партията, излизат 10 човека, или 100 човека, и ние не можем да овладеем положението. Получиха се и редица други неприятности. Правилно ние говорим за Шесто управление. Не е виновно Шесто в нищо. Няма изобщо какво да виним органите на МВР. Те са органи на нашата революция. Те са вършили това, което им е било казано. И няма какво да обвиняваме МВР, че е преувеличило властта си. Но, накарахме ви вас да влезете, да се заемете с някои въпроси, които поставиха под удар авторитета на МВР. Ето да кажем въпросът за разправиите, които имахме по време на екофорума с тези от т. нар. „Екогласност“. Можеше ли тази работа да се избегне? Разбира се, че можеше и трябваше да се избегне. Какво искаха тези от нас? Те искаха от нас неща, които всяко общество би трябвало да помисли, да реагира. Те искаха да се обсъди проекта за Рила и Места. Има ли нещо незаконно? Кое нормално, демократично общество ще сметне, че това е незаконно? Аз разговарях с др. Петър Дюлгеров, след това и с др. Лазар Причкапов. Разговарях с редица другари, които са от този край. Те твърдят, че ако ние реализираме този проект в пълния му обем, така както е замислен, ние ще превърнем Рила в пустиня, така както е писано навремето още от дядо Вазов. Викат: това ще стане отново великата Рилска пустиня. Защо да не обсъдим този въпрос. Защо? Има телевизия, има радио. Защо? Ние сега това го правим. Но можеше и тогава да го направим. А така се получи, че ви накараха да изкарате вашите момчета да ги махаме, да ни снимат, да ни показват по света. В Съветският съюз също бяха решили да обръщат реки. После се оказа, че това е неразумно. И изобщо страшно има ли нещо в цялата тази работа? Но ние успяхме с такива действия: изключихме редица хора най-напред от партията, след това изострихме отношенията в обществото, и след това насила се отиде да компрометираме и органите на МВР. И ако говорим по-нататък стигна се, другари, до нравствена криза в нашето общество. Има и корупция. Има и неверие. Има и цинизъм, ако искате. Цинизъм, просто цинизъм – аз да съм добре, аз да си оправя моите работи там, не ме интересува това общество. За съжаление ръководителите, ние, които бяхме (тъй като аз също съм бил в тази група ръководители и то дълго време) ние не давахме пример на това как трябва да се живее. Нашият живот не беше открит. А той трябва да бъде прозрачен за хората. Хората трябва да знаят Петър Младенов не само как мисли на събрания, а как живее вкъщи, какво е неговото семейство, как той се отнася към другите хора. Какво харчи, за да живее. Откъде са тези средства, които получава. Ние не го давахме този пример. Напротив. Появи се за съжаление в някои другари увлечение по широк живот, по голям разкош, към харчене на пари (при това пари в грамадни размери). Ние ще говорим. Назначена е една комисия, която ще обследва всички тези работи. Това са народни пари. А хората не са глупави. Те не могат да не видят това. Те го виждаха. А което го виждаха то е ясно вече какво по-нататък отражение върху съзнанието може да има и на младите. И няма какво да се удивляваме, че младите сега искат от нас и отчет, искат от нас да ни съдят. По същество ние сложихме това поколение, което е на 20-30 години да живее в едни ужасни условия от морална гледна точка, когато едно му приказваме, а то гледа другото – как живеем ние. Светът започна да гледа на нас по съвършено друг начин, с неуважение, до една изолация в света. И се оказа, че най-накрая ние имаме приятели само в лицето на другаря Чаушеску. Ето това е кратината. Изолирахме се от Съветския съюз. Пред този тук актив, пред командването на армията може да се каже. Създадоха се антисъветски настроения тук във върха, най-високия връх! Единствената надежда, която се лелееше беше, че ето на, скоро тук, понеже съветските другари изживяват трудности, скоро там ще падне другаря Горбачов и ние тук ще покажем на какво сме способни. А не се мислеше за България, че тази изолация ще я доведе до просешка тояга. Не за да се оправдавам, а ви го казвам какви са били причините, истинстите причини, за да се каже край, повече не може. Обществото стигна до ръба на пропастта! Следващата половин крачка щеше да го вкара в пропастта! Понякога има някакви съмнения – не е ли отстъпление това от социализма? Не е, другари. Искаме в края на краищата този социализъм да бъде привлекателен за хората в България и в света. Защо ни е социализъм, от който всички ще се плашат. Такъв социализъм на никого не е нужен. Вярно е, че има трудности. Трябва да ви кажа, че те са ужастни трудности. И няма да преодолеем тези трудности, не е възможно за месец, за година, за две. Години ще ни трябва да ги преодолеем. Но вървейки по този път, заедно със Съветския съюз, с другите братски държави, в които се извършват процеси на обновление, ние ще стигнем до спасителния път.

  5. debelaka каза:

    На 11 декември 1989 година, месец след дворцовия преврат, който сваля диктатора Тодор Живков, се провежда Пленум на Централния комитет на Българската комунистическа партия. На него новият генерален секретар на ЦК на БКП Петър Младенов изнася доклад „За състоянието на страната, партията и непосредствените задачи.“ „Освен членовете и кандидат-членовете на Централния комитет на партията в пленума участвуват секретарят на БЗНС, членовете на Постоянното присъствие на БЗНС, първият секретар на ЦК на ДКМС, ветерани на партията, изявени дейци на стопанската и духовната сфера“, отбелязва официозът „Работническо дело“. Той публикува и пълния текст на доклада на Петър Младенов. По идея на нашето тролче да си припомним какво точно е било наследството на Соца в очите на ръководителите на комунистическата партия.
    ЗА СЪСТОЯНИЕТО НА СТРАНАТА, ПАРТИЯТА И НЕПОСРЕДСТВЕНИТЕ ЗАДАЧИ

    http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2015/01/15/2454459_nasledstvoto_na_soca/?sp=0#storystart

  6. debelaka каза:

    Христо Христов е изключително вреден за червените кхмери защото знае и пише за това. А и си позволява да го доказва с ДОКУМЕНТИ:

    През 1985 г. НРБ отново влиза в спиралата на външния дълг. Лошите икономически показатели във всички отрасли и неадекватната политика водят до взимането на все повече заеми от западни банки и до все по-голямо задлъжняване на режима. В същото време Тодор Живков отказва да прави каквито е икономически реформи. През октомври 1987 г. той е предупреден в писмена форма от председателя на БНБ Васил Коларов, че реално управлението се намира в състояние на фалит.
    В представения му документ е направен разчет на плащанията по външния дълг по главницата и лихвите. Посочено е и общата задлъжнялост (само по външния дълг) на страната в края на 1987 г. – „около 6000 млн. валутни лева”, което е над 7 млрд. долара. Дадена е и информация за предстоящите плащания по външния дълг за следващите три години, както и данни за по-високите лихви, които НРБ трябва да плаща при положение, че външната ѝ задлъжнялост се увеличи. На финала председателят на БНБ подчертава, че единственият начин да се обслужва нормално външния дълг е взимането на нови кредити.
    През февруари 1990 г. със строго секретно от особена важност писмо относно: Състояние на плащанията по ползваните кредити от чужбина, подписано от председателя на БНБ Иван Драгневски и председателя на Българската външнотърговска банка Веселин Ранков председателят на Министерския съвет Андрей Луканов е информиран за критичното ниво на външната задлъжнялост на комунистическото управление, което към 31 декември 1989 г. възлиза на 10,6 млрд. долара. Посочено е, че през 1990 г. предстоят плащания по различни кредити и лихви в размер на 3,9 млрд. долара. Те могат да бъдат частично погасени само с останалите 528 млн. долара в т. нар. стратегически резерв.
    „Аз не твърдя, че народът е живял в изобилие – такова беше времето. Ние сме идеализирали Съветския съюз. Той за нас беше образец. И трябва да бъда сега подлец, за да кажа, че още тогава съм бил наясно какво е било положението в Съветския съюз. Ние постепенно виждахме и започнахме постепенно да чувстваме, че съветските хора живеят по-лошо от българските граждани. Очевидно е, че ЦК на БКП и генералният му секретар са били под влиянието и в плен на илюзията, че победата на социализма в Европа е гарантирана.
    И накрая, понеже говоря откровено, искам да подчертая, че тази политика за тогавашните условия беше правилна, но започна да ражда своите парадокси и противоположности. Бавно, но сигурно бяхме осъдени на технологично и информационно изоставане, тъй като нашият пазар беше главно социалистически. От 1985 г. моделът на развитие, който бяхме избрали, започна да се руши. Ясно беше, че той крие в себе си предпоставките за своето ликвидиране.”

    http://www.pametbg.com/index.php/bg/komunizmut/faliti/273-2016-01-22-16-52-19

%d блогъра харесват това: