«

»

юли 29 2015

Разпечатай това Публикация

Болните деца не стават за предизборна реклама, господин кмете

Прочетено2968пъти

cnst2907151Иво Райнов

Имам колега, който  в подходящи ситуации находчиво коментира, че даването на пари не е като взимането на пари. Хрумвало ми е да го допълня, че и щедрият на приказки обичайно е скромен на отговорност. Виж Минчо Казанджиев и не питай за повече пояснения. Ако има нещо, което натрупа в чутовни размери през трите си мандата това е демагогията. Дебела „зестра“, с която ни се представя на поредната „сгляда“.

Известно е, че господин кметът е главен герой в много мои статии. Но точно тази не е за да правя „жалък имидж“ на  гърба на величавия градоначалник. Няма общо и с предстоящите избори. Просто неприятен  факт от миналата седмица, който разкрива една изкорубена душа зад фасадата на излъсканата усмивка и под пороя на пропагандните фрази.
През миналата седмица най-важната задача на господин кмета бе да влезе в медиите с едно панаирджийско влакче, което предизвиква абсолютно адекватна панаирджийска емоция у ловешките граждани, обикаляйки немило-недраго и тъжно празно по главния булевард на града.

Най-важното ми очакване към господин кмета през миналата седмица бе да ми отговори на едно загрижено и нетърпящо отлагане питане. Точно преди две седмици, както бях обещал в публична статия, внесох питане в деловодството на общината относно Центъра за настаняване от семеен тип в квартал „Младост“. Питането беше на база лични впечатления за лошото състояние на центъра, година след пускането му в експлоатация  и неприемливите и нездравословни условия за живот на децата, настанено в този дом. Изчаках достатъчно време преди да напиша настоящата  статия. Защото законът в чл. 33 ал. 2 от ЗМСМА и Правилникът за работа на Общински съвет – Ловеч в чл. 29 ал.5 регламентират срокът, в който трябва да ми бъде отговорено – едноседмичен. Към днешна дата дните са четиринадесет. Законът и Правилникът са нарушени. Не му е за първи път на този кмет, няма и да му е за последен, въпреки малкото време до края на мандата. За дванадесет години Казанджиев не е научил много неща. Например, че върховенството във властта на една община  принадлежи на общинския съвет (съветниците), а не на неговата персона. Общинският съвет не е придатък, а контролиращ орган, общинският съветник не е наемник на кмета, а представител и говорител на гражданската общност. В моята дейност на общински съветник винаги съм се стремял да бъда точно застъпник на гражданите и особено на най-уязвимите, които трудно получават социална защита. С предоставените ми от закона правомощия и в името на морала зададох на кмета три ясни въпроса:
1.Коя е фирмата изпълнител на строителните работи в ЦНСТ кв. „Младост“
2.Предприети ли са действия спрямо строителя за да изпълни гаранционните си задължения по поддръжка  и ремонт на сградата?
3.В какъв срок ще бъдат отстранени повредите и помещенията в сградата ще бъдат приведени в състояние, осигуряващо безопасен и здравословен начин на живот за децата с увреждания?
Е, две седмици мълчание. Две седмици, в които децата продължават да живеят в опасни за здравето условия в сграда, построена с пари на Европейския съюз. Естествено, че е потъпкан закона, по-страшно е, че се тъпче морала и човещината. Кметското мълчание, нехайно или гузно, дава основание за всякакви спекулации и съмнения. Една от най-често коментираните е корупция. Защото корупция не е непременно взимането на пари под масата. Корупцията има много по-перфидни форми. Като например да избереш за строителен изпълнител фирма, която изчезва от правния мир и не можеш да и търсиш отговорност. Или да назначиш за платен сътрудник по проекта роднина на твой заместник.
Едва ли има проект, по който толкова солидарно отговорността да се носи от целия управленски екип на кмета. Пенка Николова, отскоро заместник-кмет, но по онова време директор на дирекция „Проекти и програми“, пряко наблюдаващ и отговарящ за изпълнението на всички европейски проекти. Пламен Петков, заместник-кмет, ресорно отговорен за социалните дейности и също ресорно близък с Мая Василева, наблюдаващ социалните дейности. Ертан Хасан, заместник-кмет и роднински свързан с един от изпълнителите на дейностите по проекта. Екип, навързан като котешки черва. За честта на всеки от тях отговорът трябваше да бъде в ръцете ми вече. Защото, докато навързаните в котешки чревен сплит управленци се вдъхновяват от панаирджийската страст на своя кмет-ментор, група деца с увреждания живеят в риск за здравето и живота си.
Проблемът наистина не е в потъпкването на закона, а в унизителното безразличие към човеците. Онези деца, може и да носят съдбата на физически и ментални увреждания, но не са по-малко човеци от всеки от нас!
Да ви web@ управлението. Както всъщност и правя.

Постоянен линк към тази тема: http://lovechtoday.eu/%d0%b1%d0%be%d0%bb%d0%bd%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d0%b4%d0%b5%d1%86%d0%b0-%d0%bd%d0%b5-%d1%81%d1%82%d0%b0%d0%b2%d0%b0%d1%82-%d0%b7%d0%b0-%d0%bf%d1%80%d0%b5%d0%b4%d0%b8%d0%b7%d0%b1%d0%be%d1%80%d0%bd%d0%b0/

Коментари

  1. Масово се ползват за това

%d блогъра харесват това: