Ное. 10 2017

Анифето, която замества кафето

Прочетено2755пъти

Иво Райнов

Ранна утрин. Полумрак. Сънени деца тежко местят краката си по улица „Шишман“. Градусите на настроението им са по-ниски от тези на въздуха. Пристъпват прага на училището с досада и с ежедневната доза отвращение от предстоящите изпитвания. Не само очите, гърлата също са сънени. Затова е тихо. Само един глас ехти в тишината. Бодър , жизнерадостен и напълнен до горе с кураж. Guten morgen, моето момче! Good morning, госпожице! Bon matin, приятел! Buenos dias, девойче!

Всяко от десетките деца е поздравено на езика, който изучава. Няма грешки. Дори най-малките, които учат в гимназията от има-няма месец и половина са разпознати и заредени с весело настроение на съответния език. Жестът на мило и лично внимание съживява заспалите физиономии. Някои срамежливо се усмихват и отминават, други отвръщат с весела закачка.

Сутрешните смени на Анифе или Ани са истинско представление. Тя е една от жените, които понасят на плещите си всички отговорности за чистотата и хигиената в училище. Дребничка жена, заредена с невероятни количества енергия и оптимизъм. Винаги съм се чудил как успява, когато графикът я прати първа смяна, да се справи с всички задължение, тъй че в 7.00 да застане на входната врата и да започне своята сутрешна кампания по персонално поздравяваване на всеки пристигнал в училище, учител или ученик. Кампания, която съвсем не и е задължение. Не знам дали тази мила жена усеща работата си като мисия, но Ани определено присъства в училище и успява да стопли и зарадва. Знам го по себе си. Нейният неизменен въпрос „как сте тази сутрин, господине“ ме посреща още с отварянето на входната врата, а летящите зад гърба ми поздрави на различни езици ме карат да се засмея всяко утро. Ани познава със сигурност повече ученици от всеки един колега. Често подхвърля по някоя реплика за гаджето, приятелката или братчето, което е в друг випуск на училището. Майчински съветва , а понякога и поучава. Около нея винаги е заредено с положителна енергия, а усмивката и доброто настроение заразяват. За толкова години съвместна работа не я видях един път угрижена, намусена, сърдита. А като всеки нормален човек със сигурност често има подобни поводи. Винаги успява тежкия личен багаж да го остави вън пред училището, а вътре да влезе с премяната на жизнерадостен човек, който събужда усмивките. Често се шегувам, че Анифето замества кафето. Ободрява и повдига тонуса. Понякога си мисля колко различен би бил училищния ден, ако всички можехме да прихванем нещо от жизнерадостта и оптимизма на Ани. Защото денят, започнал с усмивка има повече шансове да носи радост отколкото намусеното утро. Затова и се радвам и мъничко и завиждам на тази дребна и неуморна жена. Анифето, която сутрин замества кафето.

Постоянен линк към тази тема: http://lovechtoday.eu/%d0%b0%d0%bd%d0%b8%d1%84%d0%b5%d1%82%d0%be-%d0%ba%d0%be%d1%8f%d1%82%d0%be-%d0%b7%d0%b0%d0%bc%d0%b5%d1%81%d1%82%d0%b2%d0%b0-%d0%ba%d0%b0%d1%84%d0%b5%d1%82%d0%be/

Коментари

  1. И аз много й се радвам. И до днес ме помни и поздравява. Зарежда с енергия и позитивизъм, а това също е урок, който можем да научим в Езиковата 🙂

  2. Plam Ena каза:

    Никога не съм знаела името ѝ, от което сега ме е леко срам, винаги съм й викала « лелчето”. Дори и 15години след дипломирането ми ме помни, а усмивката ѝ си е все същата, пожелавам ѝ още дълги години здраве и добро настроение!

  3. Preslava Nesheva каза:

    Много хубава статия!!!Найстина тази жена е невероятна!!!Аз съм от випуск 2001 а тя още ме помни и си говорим когато се срещнем всякаш всеки ден сме заедно!!!!Браво „лелче“,така я наричахме-остани все така ГОТИНА!!!

%d блогъра харесват това: